Списание „Старобългарска литература“ публикува оригинални научни изследвания в областта на старобългарската литература, палеославистиката, медиевистиката, историята на славянските литератури и сродни хуманитарни дисциплини. За публикуване се приемат студии и статии, публикации на изворов материал, рецензии и научни обзори, персоналии и отзиви за научни събития. Не се допуска препубликуване или паралелно подаване в други издания.
Публикуването на материали в сп. „Старобългарска литература“ се извършва след успешно преминаване на рецензионната процедура и редакционна подготовка при спазване на следните срокове:
За публикуване в рамките на календарната година се разглеждат статии и студии, постъпили до края на месец май, и рецензии, персоналии и отзиви за научни събития, постъпили до края на месец август на съответната година. Материали, предоставени след изтичането на тези срокове, се връщат на авторите им или, с тяхно съгласие, остават за следващия брой. Датата на постъпване на материалите се отбелязва при публикуването им. Редакционната колегия уведомява авторите за решението си относно публикуването на изпратените от тях материали в срок от месец и половина след получаването им. Редакцията поддържа активна комуникация с авторите и ги уведомява своевременно за резултатите от редакционния процес. Годишният брой излиза от печат през месец ноември или в началото на месец декември.
Предложените за печат материали (във формат doc/docx и pdf) се изпращат до редакцията по електронната поща на адрес starobulglit@gmail.com.
„Старобългарска литература“ приема за печат статии, написани на български, английски, немски или руски език, в обем до 60 с. В случай че статията е написана на език, който не е майчин за автора, редколегията препоръчва текстът да бъде проверен от носител на езика, преди да бъде предаден за печат. Към статията задължително се прилага резюме от най-малко 15 реда на английски (съотв. на български) език. Ако е необходимо, редакцията осигурява превод на резюмето. Авторът посочва до 6 ключови думи на езика на статията и на английски език. За рецензии, персоналии и информации за научни събития не се изискват ключови думи и резюме.
Афилиацията, електронният адрес и ORCID на автора се публикуват в печатния и електронния вариант на статията. Заглавието, името на автора, названието на институцията, градът и държавата, където авторът работи, задължително се дават и на езика на резюмето.
Авторите носят пълна отговорност за съдържанието на своите текстове. Недопустими са плагиатство и некоректно използване на изкуствен интелект (AI). Всички източници на финансиране (проекти, институции, грантове) трябва да бъдат ясно посочени.
С подаването на ръкописа авторът предоставя на списанието правото за първо публикуване. Допълнителното използване на текста следва да посочва първоначалната публикация.
Окончателното приемане за печат на статиите става след одобрението им от редколегията и от анонимни рецензенти. Изискванията на рецензентите (ако има такива) се предоставят на авторите за предприемане на евентуални необходими допълнения и промени в текста. Редакционният екип се стреми по възможност да съгласува с авторите намесата си в предложените текстове и да им предоставя коректури.
Материалите трябва да са написани в Word, като се използват следните шрифтове: за основния текст Times New Roman, за старобългарски CyrillicaOchrid10U (шрифтът може да бъде изтеглен оттук), за текстове от XVIII–XIX в. CyrillicaOldStyle10U (шрифтът може да бъде изтеглен оттук), за старогръцки, старогръцки шрифт Times New Roman. Моля, използвайте шрифт с размер 12 пункта, с полета горе, долу, вляво и вдясно по 2,5 см, отстъп на нов ред 1,25 см, интервал между редовете 1,5.
Задължителна е употребата на българския вариант на кавичките („___“) и разграничаването на дефиса (-) (който се използва само при степенуване и при двойни имена или названия, напр. по-голям, Х.-Г. Бек, В. Тъпкова-Заимова, Кирило-Методиевска енциклопедия) от средно тире (–) (при всички останали случаи, напр. ХІХ–ХХ в. или [с.] 56–58).
Бележките под линия трябва да са с размер на шрифта 10 пункта, да имат обща номерация и да са поместени в долния край на страницата. Използваната литература да се цитира в бележките под линия в съкратен вид на оригиналния език на публикацията: фамилно име на автора, година на изданието, цитирани страници (Божилов 2008: 24–26; Hannick 2006; Соболевский 1885: 129). Ако става дума за многотомно издание, съкратеното название задължително съдържа тома (Старобългарски речник 2). Разстоянието между буквите при изписване на имената на авторите да е 3 pt (Format → Font → Character Spacing → 3pt, като преди това името се маркира до предпоследната буква включително).
Разгърнатите заглавия на цитираните публикации се прилагат след основния текст, подредени в азбучен ред:
Божилов 2008: Божилов, Ив. Византийският свят. София, 2008.
Приложените илюстрации трябва да бъдат във формат JPG или TIF с резолюция най-малко 300 dpi.
Начин на разгърнато библиографско цитиране:
Книга
Име на автора (фамилния, инициал/и на собствено име). Заглавие. Подзаглавие (ако има). Място на издаване, година на издаване. Ако томът е част от поредица, тя се дава в скоби заедно с поредния номер.
Hannick, Ch. Das altslavische Hirmologion. Edition und Kommentar. Freiburg i. Br., 2006.
Попов, Г. Триодни произведения на Константин Преславски. София, 1985 (Кирило-Методиевски студии, 2).
Статия в периодично издание
Име на автора (фамилия, инициал/и на собствено име). Заглавие на статията. –Заглавие на периодичното издание, том, година, книжка (ако има), страници (от–до).
Пикио, Р. Мястото на старата българска литература в културата на средновековна Европа. – Литературна мисъл, 25, 1981, 8, 19–36.
Getov, D. Florilegium Mosquense: an Edition. – Revue d’histoire des textes, 1, 2006, 1–36.
Статия в научен сборник и в справочно издание или част от по-голям труд (съавторство)
Име на автора (фамилия, инициал/и на собствено име). Заглавие на статията. – В:/ In: Заглавие на сборника. Място на издаване, година на издаване, страници (от–до).
Kopecký, M. Cyrilometodějská tradice v starší české literatuře. – In: Magna Moravia: sbornik k 1100. výročí příchodu byzantské mise na Moravu. Praha, 1965, 567–586.
Флоря, Б. Н. Краткое житие Климента Охридского и его автор. – В: Флоря, Б. Н., А. А. Турилов, С. А. Иванов. Судьбы кирилло-мефодиевской традиции после Кирилла и Мефодия. Санкт-Петербург, 2000, 66–81.
Интернет публикация
Име на автора (фамилия, инициал/и на собствено име). Заглавие на публикацията, дата на публикацията (ако има) <интернет адрес (URL)> (дата на посещение) (ден, месец, година).
De Smedt, Ch. The Bollandists. – In: Catholic Encyclopedia, 1985 <http://www.newadvent. org/cathen/02630a.htm> (11.05.2017).